Не „народът“ се бори да го управлявате, вие се борите той да ви повярва
Една от опасните самозаблуди в политиката е убеждението, че „ народът е малоумен “. Че е " елементарен ". Че не схваща. Че би трябвало да бъде „ образован “, „ разсънен “, „ учтив “. Политик или публицист, който мисли по този начин, в действителност се отхвърля от личната си специалност. Защото няма по какъв начин да наричаш гласоподавателя „ простак “ и да очакваш той да те избере. Няма по какъв начин да го презираш и да очакваш да те слуша, чете или гледа. Народът постоянно ще избра тези, които му споделят, че е умен, комплициран, бездънен, исторически важен. Тоест популистите.
Популизмът работи по елементарна формула: разделя обществото на „ народ “ (винаги добър) и „ хайлайф “ (винаги лош). Така се основава плътно болшинство от „ положителния народ “, против което стоят разпокъсани, взаимно враждуващи и постоянно неразбрани опозиции. Макар определени от най-много половината гласоподаватели, популистите легитимират претенцията си да съставляват всички, единствено те да съставляват всички и най-автентично да ги съставляват. А тези, които отхвърлят да бъдат представлявани от тях, автоматизирано се трансформират в „ национални врагове “. Оттук до авторитаризма има една крачка.
Това не е българска екзотика. Така работи Тръмп в Съединени американски щати, Путин в Русия, Ердоган в Турция, по този начин работеше Орбан в Унгария. Така работи и Румен Радев в България. И по този начин опозицийките му подариха „ народа “. Не тъй като той го завоюва, а тъй като те го отблъснаха. Самовлюбени, затворени в личните си правоверни кръгове, те отхвърлиха да приказват на езика на хората, които желаят да съставляват. И не престават да отхвърлят.
Проблемът не е единствено в тяхната некадърност да вършат болшинства. Проблемът е, че се гнусят от тези, с които могат да създадат по-голямо болшинство от Радевото. За тях е по-важно да останат чисти, правоверни, идеологически непокварени. Като типичен сектанти. Управлението е второстепенно, смяната – пожелателна, а действителността – досадна спънка пред личната им справедливост.
Макар с впечатляващи дипломи и кариери, доста от тях наподобява не схващат, че не " народът " се бори за привилегията те да го ръководят, а те би трябвало да се борят за доверието на " народа ", което " Прогресивна България " с по-скромния си кадрови капацитет печели по-успешно от тях.
Но когато Радев получи цялата власт, няма да има кой да го спре да насочи България по открит прокремълски курс. Няма да има кой да попречи на дълготрайната му тактика да промени държавното устройство – да трансформира парламентарната република в президентска. Ердоган го направи и от 2003 година ръководи Турция като султан. Орбан си направи, изборна система, правосъдна власт, централна банка, регулатори, медии и университети по собствен модел, коите безотказно крепиха хегемонната му власт цели 16 години. И двамата използваха болшинства, реализирани посредством популизъм, с цел да пренапишат разпоредбите и да осакатят демокрациите си.
В България следствията могат да бъдат още по-тежки. Пълна власт в ръцете на „ Прогресивна България “ значи режим доминиран от наследниците на най-ретроградната част от комунистическата номенклатура. Означава обезсилване на всичко, което донесе относително замогване на българите през последните 37 години. Означава връщане обратно – освен политически, само че и цивилизационно.
В сегашните условия Радев може да бъде спрян само от личните си неточности - в случай че той и екипът му тръгнат по саморазрушителен курс, сходно на Жан Виденов през 1996–97 година Това е единствената вяра за българската народна власт и европейска принадлежност: нелепостта на ръководещите. Но опозицийките няма да имат никаква заслуга за това. Не е ясно даже дали ще могат да се възползват, в случай че подобен миг настъпи.
Извинете, само че отново се постанова да повторя констатацията си от 2019 година, на която малко на брой обърнаха внимание:
... и апела ми от 2019 година, макар който днешните опозицийки се подредиха под юмрука му година по-късно и след това помогнаха с всички сили да бъде избран отново за президент - втори мандат:
Повтарям ги отново. Но, почтено казано, не тая огромни очаквания.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Популизмът работи по елементарна формула: разделя обществото на „ народ “ (винаги добър) и „ хайлайф “ (винаги лош). Така се основава плътно болшинство от „ положителния народ “, против което стоят разпокъсани, взаимно враждуващи и постоянно неразбрани опозиции. Макар определени от най-много половината гласоподаватели, популистите легитимират претенцията си да съставляват всички, единствено те да съставляват всички и най-автентично да ги съставляват. А тези, които отхвърлят да бъдат представлявани от тях, автоматизирано се трансформират в „ национални врагове “. Оттук до авторитаризма има една крачка.
Това не е българска екзотика. Така работи Тръмп в Съединени американски щати, Путин в Русия, Ердоган в Турция, по този начин работеше Орбан в Унгария. Така работи и Румен Радев в България. И по този начин опозицийките му подариха „ народа “. Не тъй като той го завоюва, а тъй като те го отблъснаха. Самовлюбени, затворени в личните си правоверни кръгове, те отхвърлиха да приказват на езика на хората, които желаят да съставляват. И не престават да отхвърлят.
Проблемът не е единствено в тяхната некадърност да вършат болшинства. Проблемът е, че се гнусят от тези, с които могат да създадат по-голямо болшинство от Радевото. За тях е по-важно да останат чисти, правоверни, идеологически непокварени. Като типичен сектанти. Управлението е второстепенно, смяната – пожелателна, а действителността – досадна спънка пред личната им справедливост.
Макар с впечатляващи дипломи и кариери, доста от тях наподобява не схващат, че не " народът " се бори за привилегията те да го ръководят, а те би трябвало да се борят за доверието на " народа ", което " Прогресивна България " с по-скромния си кадрови капацитет печели по-успешно от тях.
Но когато Радев получи цялата власт, няма да има кой да го спре да насочи България по открит прокремълски курс. Няма да има кой да попречи на дълготрайната му тактика да промени държавното устройство – да трансформира парламентарната република в президентска. Ердоган го направи и от 2003 година ръководи Турция като султан. Орбан си направи, изборна система, правосъдна власт, централна банка, регулатори, медии и университети по собствен модел, коите безотказно крепиха хегемонната му власт цели 16 години. И двамата използваха болшинства, реализирани посредством популизъм, с цел да пренапишат разпоредбите и да осакатят демокрациите си.
В България следствията могат да бъдат още по-тежки. Пълна власт в ръцете на „ Прогресивна България “ значи режим доминиран от наследниците на най-ретроградната част от комунистическата номенклатура. Означава обезсилване на всичко, което донесе относително замогване на българите през последните 37 години. Означава връщане обратно – освен политически, само че и цивилизационно.
В сегашните условия Радев може да бъде спрян само от личните си неточности - в случай че той и екипът му тръгнат по саморазрушителен курс, сходно на Жан Виденов през 1996–97 година Това е единствената вяра за българската народна власт и европейска принадлежност: нелепостта на ръководещите. Но опозицийките няма да имат никаква заслуга за това. Не е ясно даже дали ще могат да се възползват, в случай че подобен миг настъпи.
Извинете, само че отново се постанова да повторя констатацията си от 2019 година, на която малко на брой обърнаха внимание:
... и апела ми от 2019 година, макар който днешните опозицийки се подредиха под юмрука му година по-късно и след това помогнаха с всички сили да бъде избран отново за президент - втори мандат:
Повтарям ги отново. Но, почтено казано, не тая огромни очаквания.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ